Времето рязко захладня,
а слънцето не топли, не пече.
Денят внезапно намаля,
а навън животът покафенява вече.

Утринта буди се в мъгла,
а скреж покрила е пръстта.
Небето неусетно посивя,
а ветрове брулят жълтите листа.

Реалност лута се във пъстрота,
а битието търси свита топлота.
Светът придвижва се в калта,
а неизбежността ускорява гибелта.

Околността в падението тече
и същността приспивно влече.
Всичко трябва циклично да умре,
а слънцето отново начало да даде.