Мракът беше всичко, което беше наоколо.

— Виждаш ли светлината? – попита Горто

— Не! Не виждам и не усещам нищо! -отвърна Мара

— Странно…  – затюхка се Горто с доза разочарование

— Може би това е всичко, което има отвъд! – подхвърли Мара небрежно с нотка облекчение – Може би ще се реем в тази мрачна безтегловност завинаги…  – продължаваше тя

— Стига глупости! Сигурно има някаква техническа неизправност и ей сега ще видим светлината – прекъсна я Горто

—…заедно – натърти продължението Мара. – Мислиш ли, че можем да съществуваме така? – попита заинтригувано

— Съществуване? Ние просто сме в лимбото, тук нищо и никой не съществува – отвърна леко раздразнено Горто, докато продължваше да си повтаря нервно с тих глас „хайде светлина, хайде светлина“.

— Ние сме тук?! Може да се заседнали с причина!

—Оо да, и каква ще е тая „велика“ причина за да заседнем тук?

— Ами де да знам… Сигурно трябва да изберем какво да правим? Това ще да е! Сигурно ни дават избор да изберем светлината или мрака!

— Не бъди глупава! Кой ще избере мрака? Всички се бутат към светлината!

— Е, тогава къде е тая „светлина“ ? – ядоса се леко Мара -Огледай се, лутаме се в безтегловността на мрака!

— Всеки момент ще я видим, сигурно има техническа профилактика, а пък ни пристигнахме тук в най-неподходящия момент!

— Страх ли те е? -разнесе се смехът на Мара в пространството. -Отпусни се, доколкото това е възможно в тази безтегловност! – продължи да се хили тя.
— Не ме е страх! – отвърна твърдо Горто. – Просто искам да приключи!
— Ама то нали вече свърши? Ето, отвъд сме! – подхвърли Мара.
— Мислех, че ще видим светлината и всичко ще се подреди… – въздъхна Горто и отново зашепна тихо: – Хайде, светлина…
— Ред и дисциплина! -засмя се пак Мара. – Ние сме на това странно място, лишено от тези неща, Горто – продължи тя с мека топлина.
— Има ли смисъл… има ли смисъл да се реем така до безкрая в мрака на безтегловността? – попита плахо Горто.
— Глупчо, нищо няма смисъл! Но сме двама в безсмислието… – разнесе се гласът на Мара.
— Двама в мрачната безтегловност… – каза с нотка приповдигнатост Горто.
— Двама… — повтори отново с любов Мара.
— Светлината! Светлината! – изкрещя радостно Горто. – Казах ти, че ей сега ще се появи! – въздъхна с облекчение той.