Лична пелена над мене разстели,
погледът ми притъмни назад,
нека бъде вперен все напред,
небрежно да усещам плътността,
влажно покълваща в мечтите светли.

Съзнателно в нея искам да заспя,
вече да не губя чувствен такт,
необходимо да сънувам теб,
ефирно да калявам същността,
крехко съставляваща духа.

Невидим покров над мене издигни,
да не пропадам в целокупен мрак,
светът да се окъпе живо в яснота,
еуфорично да танцува личността
и плътността постепенно да стопи.

Желание имам да потърся нова цялост,
искам – под твоята закрила и твоя знак –
волно в дъно да прокудя слабостта,
есенцията да се впие в безтегловността
в мига да почувстваме свободно вечността.