Ако си представиш един въображаем свят, в който реалността не съществува и се потопиш толкова дълбоко в него, че същността на обиколния ни свят престане да бъде, ще почувстваш ли махмурлук? В свят, в който реалността не съществува, а тук и сега е неразбираемо понятие, ще ти липсва ли опияняващото ежедневие? Ежедневието, което ни обгражда и поглъща с всяка секунда, с всеки атом и молекула. Ако си позволиш да изпиташ нереалността, може би дори и лудостта, ще усетиш ли главозамайване, световъртеж? Колко точно същността е пияна от реалност? Реалността ли е тази отрова, която ежедневно поглъщаме с идеята да се почувстваме леко опиянени? Може би е редно да се каже “реални”… Дали в една нереалност съществува реалността? Ей така, като понятие!? Можеш ли реално да си представиш нереалността? Много въпроси изникват само опитвайки се да си излезеш от реалността.
И в този нереален свят ще изтрезнееш ли? Ще видиш ли същността на реалността, в която сме залени? Може би нереалността е просто блян, мечта, илюзорна дъвка за духа. Може би просто сме твърде зависими от реалността и никога не можем напълно да си представим, че може да съществуваме без нея. Звучи сякаш сме дълбоко зависими от света, който ни обгражда и смятаме за реален. Може би е добра идея понякога да се откъснем от него, да се опитаме да докоснем нереалността. Може би има какво да научим от нея. Може би трябва да отворим центрове за дълбоката зависимост, от която всички страдаме. И може би е необходимо да отворим едно магазинче за нереалност, за случаите на тежка зависимост от реалността. Може би понякога всички имаме нужда да изпаднем в абстиненция от реалността, ей така, поне за ден.
