Когато денят стопи се във нощта,
а слънцето потъне постепенно във луна,
 поглед натежал към небосклона извърни,
там във черното, уютно мъждукат светлини.

А ти се вгледай, за минута замълчи,
ще усетиш замечтана лекота
и неземен полъх носещ се в нощта.
Ще потърсиш път,
ще се губиш в необятността
и някак ще потънеш в безкрайността.

И мислите ти земни ще те напуснат,
ще се потопиш в уютна тишина.
А небето празно през деня,
ще изпълни очите със звезди в съня.

Така застинал в този миг пленяващ,
ще се рееш,
ще мечтаеш,
на ново ще живееш сякаш.
Погледни звездите, ей така, вечерно!