На края

Бъди със мен във края света.
Не говори, просто помълчи!
Бъди присъствие във този епохален край.
Гледай, съзерцавай и помни!
Наблюдавай завършека на космическия рай,
вникни в есенцията, усети последните ни дни.

Бъди със мен, когато всичко се превръща в звезден прах.
Не тъжи, просто изтърпи!
Бъди усещане във този тъй важен час.
Слушай, затвори очи и си представи,
че ние с теб, застанали така, на ръба на този крах,
ще бъдем последните свидетели, дори и след Атлас.

Бъди със мен, когато всичко спре да съществува,
Не мисли за мен, просто стой!
Бъди опора във този неповторим предел.
Почувствай как всичко изведнъж в безкрайността потъва във застой,
а ние с теб ще изчезнем най-накрая, същността ще тържествува.
Усмихни се, целуни ме, а после нека се превърнем в пепел.

Бъди със мен,
бъди до мен, дори на края.

АЗ Измишльотини Микро Измишльотини Стихийни кръговрати безтегловност борба буря дъжд есе есенно зима монолог море нощ пепел път размисли случаен пост тишина хаос