На дъното тишината е покрила всичко,
а мракът се пропива във деня.
На дъното животът спрял е плитко,
а битието се преплита във съня.
На дъното силуети няма,
а само бездушнo бродещи очи.
На дъното светлината блян е
и въздухът винаги тежи.
На дъното крещиш самотно, но няма ехо,
няма звук, ни потрепване почти.
На дъното сам се луташ непригоден,
а светът се свива във мечти.
На дъното студът във костите се впива,
а сетива и разум отиват си сами.

На дъното, дори да е жестоко късно,
не спирай да търсиш доброто в нечии очи.
На дъното представяй си небето лунно
и слънцето, което изгрява със лъчи.
На дъното, ръка подавай, комуто е нужно
и да търсиш път нагоре не забравяй ти.
На дъното поглеждай все нагоре,
а крила от тъмни пречки сам си направи.
На дъното ще бъде отново свободно светло,
когато сам го пожелаеш ти.