Една година бързо се изплъзна, откакто започнах да записвам разните си писания тук. Този сайт оцеля доста по-дълго от неговите бледи предшественици, но, ако трябва да съм искрен, няколко пъти беше и още е неглижиран поради други вълнови трептения, които отнемат цялото ми внимание и време.

   Равносметка на изминалата година не ще правя, нека остане в миналото. Планове за бъдещето също няма да правя, нека останат някъде в бъдещето. Ако трябва да си пожелая нещо за новата година, пожелавам си некохерентност! Кохерентността вече не ме привлича. Нека всичко се разбуни и излезе извън коловозите, в които някак животът все ни бута. Пожелавам си и сняг, всички имаме нужда от повече белота, че тъмната сивота взе да взима превес. И това е, друго не трябва – малко хаос, малко сняг и, за да оцелеем в тази каша, една капка късмет, ей така за цвят. Нека разджуркването на парчетата започне.