Днес е все по-трудно да не позволиш гласът и мисълта ти да бъдат удавени, потопени в ежедневното море от “безсмислие”. Това ехо кънти навсякъде: “няма смисъл, няма смисъл, няма смисъл…”. Мантра, която пропива съзнанието. Чуваш я в почти всеки разговор, носи се във вятъра, усещаш я в мириса на “бургера”. Атмосферата тежи, а въздухът не стига. Някой, някъде, се опитва да отнеме смисъла и да обезсмисли всичко. Сблъскваш се с безразличие, дълбок нихилизъм и горчив цинизъм, които вървят ръка за ръка с престорена усмивка и усещане за фалш. Нещо, някъде, е счупено и се опитва да пречупи мен.

   Има смисъл! Аз вярвам, че има смисъл! Обявявам война на “безсмислието”! Никога не е късно да намериш смисъл. Винаги ще има смисъл да търсиш истината. Винаги ще има смисъл да се огледаш в някого и да познаеш доброто, и в “нечии очи” да откриеш смисъл. Дори когато си забравил как изглежда и е трудно да го видиш в себе си, винаги ще го откриеш в другите. Огледай се! Потърси смисъл навън, потърси смисъл в друг, в други, в друго…

    Нужно е много малко, за да превърнеш “няма смисъл” в “има смисъл”. Достатъчно е да търсиш. Винаги ще търся това, което очите незнайно казват и непрекъснато търсят. Хората забравят колко много издават очите, а те понякога казват всичко. Смисълът винаги прозира – вгледай се, открий го. Може би това е нашето призвание – да виждаме и изживяваме чрез другите това, което не успяваме да видим в себе си, а именно “смисъл”. Има смисъл!