Слънцето напича тежко, нажежава,
маранята задушава — пустота!

Гласът нарича древно, обладава,
същността се изпарява — сухота!

Жажда съзнанието изгаря, подлудява,
мисълта угасва — празнота!

Душата глътката жадува, умолява,
песента привършва — яснота!

Сънят примамва лесно, прималява,
вечността се приближава — красота!

Жега монотонно обезводнява, ужасява,
дъхът накъсва — самота!

Погледът напразно лута, натежава,
сърцето замлъква — тишина.