Анатомия на един нощен монолог с телефон
21:52 Прелюдия
Напоследък съм обсебен от някакви думи, които не знам защо ми се забиват в главата… Например днес, тази дума е думата “амалгама”, която сама по себе си не знам от къде изникна… Дори… Почти не съм сигурен, че знам правилното значение на тази дума. Тя, просто днес, цял ден ми се върти в главата. Исках да я изполвам тая дума. Тя се върти в моята глава и исках, и търсех възможност да използвам тая дума… Не знам как да опиша това чувство, когато искаш да кажеш… и да използваш някаква дума, обаче търсиш подходящия момент, в който да го направиш.
21:56 Смущение
Може би все по-често ми се случва да искам… Да искам да кажа някакви неща, които са важни за мен. И, които искам да им предам облик чрез думите. Искам да ги комуникирам, да ги махна просто от съзнанието си. Днес например, открих доста удобен метод за това нещо чрез гласовите съобщения. Доста ми допада този метод за да мога да артикулирам и да облека във физически думи мислите си, и да ги запиша, и да ги чуя отново, когато… Когато поискам.
21:58 Проблемът
Всъщност, може би думата “амалгама”, която днес обсебва деня и така се внедрила в главата ми, може би е някакъв синоним на сплав, която се опитва да свърже два метала, които просто не могат да се свържат свободно по принцип. Една сплав, която се получава в противоречие обикновено. И … И в това противоречие някак аз се боря в момента.
22:00 Противоречие
Все по-често се хващам да мисля за тези две коренно противоположни течения, които се усещат не само в мен, а и в света… Светът, който ни обгражда в момента. В тези две противоположности, които започват да се бият една в друга и някак се опитват да намерят устойчивото състояние, и да направят сплав, така че да се свържат едно в друго, и… И някак въпреки очевидните… Въпреки очевидните си недостатъци, и очевидната си неспособност да се свържат-да намерят някакво устойчиво състояние, в което и двете да могат да съществуват. И в тази битка на двойственостите, и на високото с ниското, мисля че се ражда нещо ново… И се надявам тази сплав, която ще се получи накрая от тези два, може би не толкова твърди, но характерни по същество метала, да бъде нещо ново, и нещо по-устойчиво.
22:09 Амалгама
Много бих искал крайният резултат и амалгамата, в крайна сметка… “Ето! Ето момент, в който да използвам тази дума!” Да бъде този баланс, който… Който всички търсим в момента, който светът търси в момента, който аз търся в момента. И в този баланс така покорени, и дори бих казал обуздани тези два метала, които по същество не са толкова твърди, но са доста свойствени и своенравни. И се надявам да успеят да сформират едно ново твърдо ядро, в което тези две течения да намерят своето затишие… И все пак тази реакция, която тече в момента, и тази реакция, която ме обсебва в момена… Тази битка на двойнственостите, на високото с ниското, противоположностите, която мисля, че е обзела абсолютно всеки в по-малка или по-голяма част-да завърши успешно. И… Да се роди нещо ново в тази своенравна и доста бурна химична реакция.
22:14 Ядро
Седейки тази вечер и опитвайки се да изпразня съзнанието си от обсебването на амалгамата, мисля, че нещата най-вероятно няма да приключат само с това новосформирано ядро… Което предполагам, по-скоро ще бъде неустойчиво, но твърдо същевременно и… И, което само по себе си носи двойнствените характери на двете течения, които го сформират, така или иначе. Но, много бих искал да има затишие, защото в противен случай бурята, която се очаква може би няма да бъде добра.
22:19 Премирение
Бурята, която би възникнала от разпада на това ядро, евентуално, ако амалгата не успее да сработи…Бурята… Най-вероятно ще бъде силна и ще обхване всичко около нас и всеки, и лично мен би ме обхванала… И въпреки крехката неустойчивост, която формира това ядро, което се надявам да бъде формирано… Аз лично… Аз много се надявам да се формира дори вътре в мен… Да доведе до един баланс, който всеки да знае, че трябва да поддържа и, че този баланс е много крехък, и… И все пак да знае, че под тази амалгама отдолу стои нещо, към което тя се опитва да се свърже и не може да направи устойчива свръзка… И най-вероятно това ще причината за последици, които просто ще отложим в бъдещето, но… Но в крайна сметка, ако можем да отложим в бъдещето днешните проблеми, които имаме и да отложим битката, която се води между двата твърди метала, между двете своенравни двойнствени течения, между високото и ниското, между тази перфектна вихрушка, която се заформя у нас, и успеем да запазим някакъв период от време, в който да сме спокойни, в който да поживеем, в който да живеем…Защо не!
