Искрата

Искрата, която възниква от пламък,
искрата, която запалва пожар,
искрата, която изпълва очите,
и животът става най-скъпия дар,
искрата, която стопля всеки залък,
искрата, която прехвърча тук-там,
искрата, която във мрака проблясва
и небесата лумват във плам.

Купчина пепел
от пожара, запален с искрата.
Слепотата на горящия пламък в очите,
изпълнени с искрата.
Горящите души в ада,
запалени с искрата.
Огнената стихия, изгорила небесата,
отново запалена от искрата.
И една празнота след искрата,
която трае един миг тук-там.

АЗ Стихийни кръговрати борба буря дъжд есе есенно зезди зима кафе монолог море мъгла нощ път размисли случаен пост сняг тишина хаос