Нека вали, сякаш светът не ще бъде,
нека трещи, людете мъртвите да чуят,
нека ветровете свистят както никога преди,
нека безразсъдни светкавици пукат
и нека небето се срине дори!

Нека реки и порои никнат за секунди,
нека всичко се превърне във потоп
и нека душите ни изстрадали, мудни
се завихрят и изчезнат в тоз въртоп!

Нека водата стопи всичко и всеки,
нека камък върху камък не остане заставен,
нека адът воден ни погълне навеки,
и нека всичко застине в сън древен, неявен!

Нека тишина, празнота и студ все да изпълнят,
нека в тоз буен вихър от черна вода
мракът всичко да потули, застави
и всеки, и всичко да заспи в уютна самота!

И нека след някой друг загубен век,
да се събуди един чист, изкъпан човек,
който помни потопа от вчера,
да започне на чисто една по-ярка, по-светла ера,
и светът да пребъде во век!