Рекомбинация

Обгоряло тяло, което все още пламти,
неугасващ дух, ръце свити в юмрук,
очи вперени към небесата,
въздишка, тишина,
и едно сърце, което все още тупти…

Финален удар! Разпад!
Пепел,
въглени,
фрагменти…
И хвърчащи мечти…
Злобна тишина, стелещ се мрак.
И прах…

Далечен спомен смътно се прокрадва,
върху древен часовник стрелката потрепва,
във вехт скрин един светилник се спотайва,
а в тъмата потайното наричане се чува.
Всичко лумва с гръм, душевна светлина.
Живот!
Пренареждащи частици, малко скръб
и една почти остаряла душа.

Рекомбинация!
Битка вековна заражда се наново.

АЗ Стихийни кръговрати борба буря дъжд есе есенно зезди зима кафе монолог море мъгла нощ път размисли случаен пост сняг тишина хаос