Мътно огледало.
Аз и ти –
сън, реалност,
чувство вяло,
илюзорност.

Мъжукаш там,
с лице промазано,
стъклено гледаш,
очите ти – плен.
Светлинна игра –
близък момент,
бягаща сянка,
първичен страх
пробуждащ се в мен.

Протегната ръка –
досег.
Душевен прах.
Незнаен усет,
космичен трепет,
загасваща свещ.

Плуват въпроси –
безпосочно.
Кой си? Кой съм? –
хвърчащи нюанси,
променлив копнеж.
Флуидно видение –
отново ти и аз,
единство в образ,
бледнееща пълнота,
мъчен стремеж.

Внезапност,
желание,
прозрачна белота.
Пречупване.
Тишина…

А после –
естествено мълчание.
Пукот.
Дневна звезда.
Последна възможност.
Провидение.
И пак –
тишина.