Безтегловно лута се духът,

търсещ своя център,

нов живот.

И път…

Дифузира в битието грехът,

тегнещ в мисълта

стар хомот.

И плът…

Ефирно носи ни страхът,

познаващ своята съдба –

необходим порок.

И дълг…

Усещаме отново пак дъжда,

отмиващ бавно същността –

капещ епилог.

И кръст…

Вървим заедно пак в бита,

носещ отново целостта –

вълнуващ залог.

И пръст.