Толезиецът влезе в храма и веднага потъна в мрак. Имаше чувството, че е обграден от множество религиозни очи, вперени в него, и нещо накара козината му да настръхне. Очите му започнаха да привикват към тъмнината и постепенно пред него изплуваха различни религиозни символи и предмети. Имаше дори няколко обредни маси, а върху една от тях бяха струпани буркани, ароматни пръчици и няколко полуизгорели свещи.

   По стените висяха картини, които най-вероятно изобразяваха различни божества. Развер се оглеждаше, опитвайки се да разпознае някоя икона, но всички му изглеждаха непознати, сякаш ги виждаше за първи път. Дори му се стори, че някои от тях представляват абстрактни форми с архаичен текст. Мисловното му изследване обаче беше прекъснато от плътен, монотонен глас:

— Какво те води в моя храм, толезиецо? — прозвуча въпросът, последван от щракане, сякаш от механичен уред. Една свещ се запали и освети още повече храма. Пред Развер се разкри мистична, закачулена фигура, която постепенно запали всички ароматни пръчици със същата свещ. От тях се разнесоха различни аромати, които дори леко се биеха помежду си.

Развер плахо свали шапката си, стисна я с двете си ръце и се поклони леко в знак на уважение.

— Дошъл съм… Дошъл съм да търся изкупление и помощ — отвърна той притеснено.

   Фигурата с качулката се обърна рязко към него, след което свали качулката си. Пред Развер застана, пристъпвайки бавно, веромир. Около врата му висяха на отделни верижки множество религиозни символи, които сякаш леко му тежаха.

— Вярвам, че е така — отвърна със същия плътен и равен тон веромирът. — А ти, вярваш ли? — продължи той, впервайки светещите си очи в Развер. Това още повече го притесни и той леко отстъпи назад с полулапа.

— Никога не съм търсил спасение във вярата, но сега май само това остана да опитам. — Затова съм тук! Искам да наема вярващ… Искам някой да вярва в моето спасение — отвърна Развер, като се опитваше да се успокои, въртейки шапката си в ръце.

— Вярвам, че ще се избавиш! — отвърна веромирът, като разтри пръстите си, имитирайки броене на монети. — Вярвам също, че ще успееш да се справиш с предизвикателствата в твоя живот. А ти, вярваш ли? — попита отново.

  Развер разбра намека и бръкна в джоба си. Извади кесията, преброи няколко монети и ги подаде на веромира.

— Достатъчно силно ли вярвам? — попита Развер с несигурен тон. Веромирът кимна в знак на одобрение.

— Вярата ти се усеща. Кажи сега… — в какво вярваш? — попита веромира — В Нимек? Или в Пелек? А може би в Келир? — изброяваше той, докато сочеше различни икони и светци по стената.

— Не вярвам в божества, ама ми се иска да вярвам. Можеш ли ти да вярваш вместо мен? Можеш ли да повярваш в мен? — попита Развер.

— Божество ли си? — учудено го изгледа веромира, сякаш го изучаваше. — Вярвам, че ще мога да повярвам в теб — добави той, размахвайки пръстите си отново.

   Развер отново извади кесията и отброи още няколко монети, след което се загледа в свещта, която се беше разгоряла.

— Ще повярвам ли и аз в себе си?

— Вярвам, че ще повярваш — отвърна веромира и започна да напява някаква молитва, съпроводена с ритуални жестове. Извади няколко символа, започна да им се кланя и да ги целува. После взе шапката на Развер и я прекади с ароматните пръчици, след което започна да танцува около него.

   Развер излезе от храма, чувствайки се олекнал. Обърна се назад към мрака и се усмихна, след което нахлупи шапката си и тръгна.