Виждал ли си как умира вечерната звезда?
Как за миг светът избухва в космично бяло –
действителността престава да будува.
И отново, в един-едничък, върховен миг,
необятността вдъхва живец на пепелта.

Виждал ли си как заспива духовната мечта?
Как във вечността общото погубва се в нецяло –
вътрешността разкъсано да изрисува.
И отново, в един-едничък, изстрадан миг,
лудостта дарява цялост в пустотата.

Виждал ли си? – смея да кажа – не, не си!
Как във времето настоящето лудува, изгоряло –
жизнеността последен танц танцува.
Последно, с един-едничък, измолен миг,
същността гласно да изпее песента.