“Бързо!”
“По-бързо!”
“Не спирай!”
“Върви!”
Отново нанякъде, тичайки, повтаряш си ти.
Преследваш уверено, хищно дори –
важни цели, успехи, лъжи,
а назад, като спирки пропуснати, остават
чувства, хора, мечти.
Но ти – “Побързай!”
“Не се бави!”
“По-живо!”
“Движи!”
И чувство, че нещо пропускаш, самовнушаваш си ти.
Все напред вървиш, но без посока –
забързано, устремено, сляпо почти.
Промяната инертно те влачи,
изпълва монотонно всичките дни,
а животът успива те лъжовно…
Но ти не изоставай –
Не спи!
Пак нанякъде, бързайки, наум повтаряш си ти.