Обичайната вечерна разходка ме отвежда покрай магазин с интересното име “Баня Мечта” или, иначе казано, когато перфектната баня е все още мечта. В главата ми напират редица мисли в тази насока, опитвайки се да разбера и осмисля какво точно чета в момента. В това, на пръв поглед, словосъчетание и име на магазина няма нищо притеснително – банята все още е мечта за много хора. Да мечтаеш за перфектната баня е ежедневие, но има нещо глождещо в това да превърнем помещение за къпане в “мечта”.

   Този своеобразен бунт не е подтикнат от наименованието на магазина, а по-скоро от това колко много сме размили и принизили значението на думите в днешно време. Липсва мисъл, която да подплатява словото и да го изпълва със съдържание. Магазините ни продават мечти, а аптеките – здраве – каквото и да значи това… Толкова сме лишили ежедневието си от смисъл, че вече може би на никого не прави впечатление колко абсурдно звучи словото около нас, колко плоски и празни са думите. Ако езикът е продължение на човека, то това е много лошо знамение – някак сме изпразнили от съдържание дори и словата… Иначе няма как при други обстоятелства да живее “мечтата за баня”. Няма как иначе да се продават мечти – трябва да са достъпни, оборотни и най-вече печеливши. Все пак, ако успееш да убедиш някого, че мечтата му е свързана с баня, то това е постижение само по себе си. Друг е въпросът дали една мечта може да се ограничава с физическото ѝ олицетворение… Нали имаше една такава приказка, че човек е точно толкова голям, колкото са големи мечтите му! В такъв случай колко пък да е голяма тази баня “мечта”!?

   Но днес всичко е бизнес, дори и мечтите, а когато мечтите са за продан, то те губят стойност – не струват нищо. Мечтите ни са също толкова празни и кухи, колкото сме ние, а пък търговия се прави от всичко, дори и от мечти за баня