Танцуваме със теб в нощта
около огън, подклаждан от мечти,
а звездите по-различно светят,
усещайки нюанса на мощта,
изгаряйки нашите прокудени души.

Вихърът на същността повлича
неусетно нашите земни тела,
и хвърляме ги ние на сборище,
а вътрешността гори открита —
съдена от нашите грешни дела.

На сборището абсурдът е събран,
чевръсто изпепелява всичко плътно,
а мисълта се рее нощем в небесата,
и ние с теб, летейки в този блян,
откъсваме се от човещината… смъртно.