„Бързо!“
„По-бързо!“
„Не спирай!“
„Върви!“
Отново нанякъде, тичайки, повтаряш си ти.

Преследваш уверено, хищно дори –
важни цели, успехи, лъжи,
а назад, като спирки пропуснати, остават
чувства, хора, мечти.

Но ти – „Побързай!“
„Не се бави!“
„По-живо!“
„Движи!“
И чувство, че нещо пропускаш, самовнушаваш си ти.

Все напред вървиш, но без посока –
забързано, устремено, сляпо почти.
Промяната инертно те влачи,
изпълва монотонно всичките дни,
а животът успива те лъжовно…
Но ти не изоставай –
Не спи!
Пак нанякъде, бързайки, наум повтаряш си ти.