Едно докосване бе нужно,
но закъсня, и всичко в мен повехна.
Погледна ме, а светът посърна,
превърна ме в пустиня.
Сега съм пуст.

Една целувка бе нужна,
от теб да отпия, ти ми позволи,
и сега водата вече няма вкус,
не ще ме утоли.
Сега съм жаден.

Една истина бе нужна,
но бе изречена към края,
и сега се губи смисъл.
Тръгна си, огънят угасна.
Сега съм опустошен.

Едно сърце, никому ненужно,
отломки, късове и пепел…
Аз съм още тук, дишащ,
но не ще вървя със тебе,
ще пътувам сам.
Сега съм скитник.