Задава се буря. Спускат се черни плътни облаци, които застилат небето, и то сякаш всеки момент ще рухне върху нас. Вятърът се усилва и дъждът почти се вкусва. Летят листа, клони и тук-там някоя изпусната дреха. Облаците се завихрят и вятърът сякаш шепне древно наричане. Чува се нейде далечен тътен, а въздухът се наелектризира. И малко преди адът да се отприщи и небето да се стовари, всичко застива за миг, времето спира и нахлува свеж, студен въздух.

   В този кратък момент хаосът наоколо е застинал, а адът е на път да се отприщи, но всичко е обзето от тишина. И в този момент снимка всичко е толкова изящно, почти подредено сред тишината в хаоса. Зловещо, но успокояващо, и някъде там нещо навява надежда.

   Тътенът и мигът отмина, а първите дъждовни капки преминаха в настъпление, забивайки се като шрапнели. Всичко бе обзето от започващата битка, чува се само дрънчене.