Tag: случаен пост
-
Бродник
Извън пълнотата на сега се рея, безмълвно в бъднината крача- непонятен, загубен, запилян. Извън уюта на света ветрея, празен в грешките се влача- безлюден, ненамерен, пропилян.
-
Есенно
Времето рязко захладня, а слънцето не топли, не пече. Денят внезапно намаля, а навън живота покафенява вече. Утринта буди се в мъгла, а скреж покрила е пръстта. Небето неусетно посивя, а ветрове брулят жълтите листа.
-
Паралелно
Вървя, а отсреща ти, навяваш усещане на нещо мое, но някак прикрито друг, някак непринудено теб. Движейки се така монотонно, долавям периферно нещо твое, но сякаш не точно ти,
-
Губил ли си се?
Губил ли си се? Губил ли си се така сякаш всяко следващо решение е все по-далеч от теб и все по-навътре в хаоса. Усетът за посока тихо кънти грешка, след грешка, след грешка… И там в загубеното, ти си от загубените и губещите
-
Пропукване
Съществува една невидима бариера, която обгражда нашето битие. Стена, почти толкова прозрачна, колкото и позволим. Нищо не излиза навън, своеобразен затвор. Избирателна пропускливост, контрол, какво виждаме, какво пропускаме навън, навътре, какво остава, какво си тръгва, сякаш всичко е игра на преливане на света от вън навътре към нас и обратно към света навън.
-
Лимбо
Тръгнах, но се спрях… Обвит в безлична пелена на минало, тъмнина, стени покрити с прах, на място тихо и някога бивало, в безкраен ступор неподвижен бях
-
Безсъние
Нощ, настъпва адска тишина, а вътре в мен пламъкът гори, а вътре в мен същността кънти. Мисли, звуци, видения-всичко ври!
-
На дъното
На дъното тишината е покрила всичко, а мракът се пропива във деня. На дъното животът спрял е плитко, а битието се преплита във съня. На дъното силуети няма, а само бездушни бродещи очи.
-
Некохерентност
Една година бързо се изплъзна откакто започнах да записвам разните си писания тук. Този сайт отцеля доста по-дълго от неговите бледи предшественици, но ако трябва да съм искрен няколко пъти беше и още е неглижиран поради други други вълнови трептения, които отнемат цялото ми внимание и време.
-
Рекомбинация
Обгорялo тяло, което все още пламти, неугасващ дух, ръце свити в юмрук, очи вперени към небесата, въздишка, тишина, и eдно сърце, което все още тупти.. Финален удар! Разпад! Пепел, въглени, фрагменти… И хвърчащи мечти… Злобна тишина, стелещ се мрак. И прах…
