Tag: монолог
-
Нова итерация
Годината започна в мъгла. Вече няколко дена гъста мъгла се стеле над града и обгръща всичко и всички в забвение и лека неяснота за идващата нова интеграция на календарната годината.
-
Изповед
Стискам в шепите си желание свято, а в тишината нашепват горчиви слова. Покой в застоя, смирение, а в него търся се, слепота. Моментно мислите застиват, очите празни са, съмнение, а в ума нахлува празнота.
-
Познанство
Познавам те, незнайно от къде. Познах те още в първия миг, в очите ти нещо безгласно зовеше, нещо близо до мен, неистов вик, заслушах се, припознах го, същия вой и във мене крещеше.
-
Паралелно
Вървя, а отсреща ти, навяваш усещане на нещо мое, но някак прикрито друг, някак непринудено теб. Движейки се така монотонно, долавям периферно нещо твое, но сякаш не точно ти,
-
Губил ли си се?
Губил ли си се? Губил ли си се така сякаш всяко следващо решение е все по-далеч от теб и все по-навътре в хаоса. Усетът за посока тихо кънти грешка, след грешка, след грешка… И там в загубеното, ти си от загубените и губещите
-
Абстиненция от реалността
Ако си представиш един въображаем свят, в който реалността не съществува и се потопиш толкова дълбоко в него, че същността на обиколния ни свят престане да бъде, ще почувстваш ли махмурлук? В свят, в който реалността не съществува, а тук и сега е неразбираемо понятие, ще ти липсва ли опияняващото ежедневие?
-
Пропукване
Съществува една невидима бариера, която обгражда нашето битие. Стена, почти толкова прозрачна, колкото и позволим. Нищо не излиза навън, своеобразен затвор. Избирателна пропускливост, контрол, какво виждаме, какво пропускаме навън, навътре, какво остава, какво си тръгва, сякаш всичко е игра на преливане на света от вън навътре към нас и обратно към света навън.
-
Лимбо
Тръгнах, но се спрях… Обвит в безлична пелена на минало, тъмнина, стени покрити с прах, на място тихо и някога бивало, в безкраен ступор неподвижен бях
-
Безсъние
Нощ, настъпва адска тишина, а вътре в мен пламъкът гори, а вътре в мен същността кънти. Мисли, звуци, видения-всичко ври!
-
Пропадане
Пробуждаш се във безтегловност, сякаш всичко по-леко е почти. Нагоре, надолу, отсъства център, лутане, еуфорична амнезия, грациозност и леко безгрижно замайване дори. Изпитваш липса на осъзната цялост, сякаш всичко по-разпокъсано е почти. Парчета тук, парчета там, отсъства спойка, напипване, телесна забрава, притръпналост и едно нехайно гадене дори.
