Tag: буря

  • Призвание

    Призвание

    Във времето ехти нашепване- изконечно, мъдро, древно. По път неясен ти вървиш, потънал във забрава, но нещо все те води, непонятен усет все те тласка, по твоята единствена пътека към лична неизбежност да продължиш.

  • Последици

    Последици

    Едно докосване бе нужно, но закъсня и всичко в мен повехна. Погледна ме, а светът посърна, превърна ме в пустиня. Сега съм пуст. Една целувка бе нужна, от теб да отпия ти ми позволи и сега водата вече няма вкус, не ще ме утоли. Сега съм жаден.

  • Тишина в хаоса

    Тишина в хаоса

    Задава се буря. Спускат се черни плътни облаци, които застилат небето и то сякаш всеки момент ще рухне върху нас. Вятърът се усилва и дъждът почти се вкусва. Летят листа, клони и тук там някоя изпусната дреха. Облаците се завихрят и вятърът сякаш шепне древно наричане. Чува се нейде далечен тътен, а въздухът се наелектризира.…