Tag: хаос
-
Познанство
Познавам те, незнайно от къде. Познах те още в първия миг, в очите ти нещо безгласно зовеше, нещо близо до мен, неистов вик, заслушах се, припознах го, същия вой и във мене крещеше.
-
Абстиненция от реалността
Ако си представиш един въображаем свят, в който реалността не съществува и се потопиш толкова дълбоко в него, че същността на обиколния ни свят престане да бъде, ще почувстваш ли махмурлук? В свят, в който реалността не съществува, а тук и сега е неразбираемо понятие, ще ти липсва ли опияняващото ежедневие?
-
Некохерентност
Една година бързо се изплъзна откакто започнах да записвам разните си писания тук. Този сайт отцеля доста по-дълго от неговите бледи предшественици, но ако трябва да съм искрен няколко пъти беше и още е неглижиран поради други други вълнови трептения, които отнемат цялото ми внимание и време.
-
Призвание
Във времето ехти нашепване- изконечно, мъдро, древно. По път неясен ти вървиш, потънал във забрава, но нещо все те води, непонятен усет все те тласка, по твоята единствена пътека към лична неизбежност да продължиш.
-
Незавършен
Понякога срещаш хора в живота си, които много напомнят на едно твое отминало Аз, един човек, който някога си бил. Каква ирония нали? Съдбата напомня за един човек потънал в миналото, който някога в едно друго време, можеш да се наречеш Аз. Интересно !? Тези бегли проекции на миналото винаги намират път към настоящото за…
-
Ще дойда със дъжда
Светът ще причернее, ще притихне, тъмна облачна мъгла ще се разтлее и земята ще застине. Спонтанен хаос ще се роди и гръм, и ураганни ветрове. Ще се слеят в буря и поличба недна ще застигне. Тътен! Сводът се срива, хвърчащи капки, куршуми, порой, война!
-
Тишина в хаоса
Задава се буря. Спускат се черни плътни облаци, които застилат небето и то сякаш всеки момент ще рухне върху нас. Вятърът се усилва и дъждът почти се вкусва. Летят листа, клони и тук там някоя изпусната дреха. Облаците се завихрят и вятърът сякаш шепне древно наричане. Чува се нейде далечен тътен, а въздухът се наелектризира.…
