Tag: тишина
-
Изповед
Стискам в шепите си желание свято, а в тишината нашепват горчиви слова. Покой в застоя, смирение, а в него търся се, слепота. Моментно мислите застиват, очите празни са, съмнение, а в ума нахлува празнота.
-
Вечерно
Когато деня стопи се във нощта, а слънцето потъне постепенно във луна, поглед натежал към небосклона извърни, там във черното, уютно мъждукат светлини.
-
На дъното
На дъното тишината е покрила всичко, а мракът се пропива във деня. На дъното животът спрял е плитко, а битието се преплита във съня. На дъното силуети няма, а само бездушни бродещи очи.
-
Синева
Сънувах лед и смразяващо синьо море, застинала морска пяна и неподвижни морски коне. Сънувах мъгла и солена плътна тишина, давеща мисъл и синееща вкоченяваща вода.
-
Жажда
Слънцето напича тежко, нажежава, маранята задушава-пустота! Гласът нарича древно, обладава, същността се изпарява-сухота! Жажда съзнанието изгаря, подлудява, мисълта угасва-празнота! Душата глътката жадува, умолява, песента привършва-яснота!
-
Тишина в хаоса
Задава се буря. Спускат се черни плътни облаци, които застилат небето и то сякаш всеки момент ще рухне върху нас. Вятърът се усилва и дъждът почти се вкусва. Летят листа, клони и тук там някоя изпусната дреха. Облаците се завихрят и вятърът сякаш шепне древно наричане. Чува се нейде далечен тътен, а въздухът се наелектризира.…
