Category: Есета и писания
-
Нова итерация
Годината започна в мъгла. Вече няколко дена гъста мъгла се стеле над града и обгръща всичко и всички в забвение и лека неяснота за идващата нова интеграция на календарната годината.
-
Губил ли си се?
Губил ли си се? Губил ли си се така сякаш всяко следващо решение е все по-далеч от теб и все по-навътре в хаоса. Усетът за посока тихо кънти грешка, след грешка, след грешка… И там в загубеното, ти си от загубените и губещите
-
Абстиненция от реалността
Ако си представиш един въображаем свят, в който реалността не съществува и се потопиш толкова дълбоко в него, че същността на обиколния ни свят престане да бъде, ще почувстваш ли махмурлук? В свят, в който реалността не съществува, а тук и сега е неразбираемо понятие, ще ти липсва ли опияняващото ежедневие?
-
Пропукване
Съществува една невидима бариера, която обгражда нашето битие. Стена, почти толкова прозрачна, колкото и позволим. Нищо не излиза навън, своеобразен затвор. Избирателна пропускливост, контрол, какво виждаме, какво пропускаме навън, навътре, какво остава, какво си тръгва, сякаш всичко е игра на преливане на света от вън навътре към нас и обратно към света навън.
-
Некохерентност
Една година бързо се изплъзна откакто започнах да записвам разните си писания тук. Този сайт отцеля доста по-дълго от неговите бледи предшественици, но ако трябва да съм искрен няколко пъти беше и още е неглижиран поради други други вълнови трептения, които отнемат цялото ми внимание и време.
-
Дифузия
Понякога си мисля, че понеделниците са обречени да бъдат посредствени. Начало на работната седмица, край на почивните дни, каква рецепта за мудност, а? Малко след полунощ, тишината вече е обхванала града, има нещо различно в тишината на неделя преди понеделник, всичко е по-тихо от обичайното.
-
Еволюция
Вярвам че мечтите се променят, еволюират заедно с нас. Напредвайки, животът бавно и постепенно извайва мечтите ни. Това е процес, израстваме в симбиоза с това, за което мечтаем. То не винаги е просто и не винаги е осъзнато напълно. Може би, за това претърпява такива промени във времето, избистря се. Кое възниква първо мечтата или…
-
Незавършен
Понякога срещаш хора в живота си, които много напомнят на едно твое отминало Аз, един човек, който някога си бил. Каква ирония нали? Съдбата напомня за един човек потънал в миналото, който някога в едно друго време, можеш да се наречеш Аз. Интересно !? Тези бегли проекции на миналото винаги намират път към настоящото за…
-
Сивотата си отива
В моето съзнание напоследък цари смут, който е предизвикан от една мисъл, която срещнах. Една сентенция, която пуска корени в мен и няколкото вечери, които вече и отдадох, не са достатъчни и все още ме изгаря. “Всички пътища водят в тъмнината” – ясна мисъл, ясна концепция, ясен изказ, а все още е трудна за преглъщане.…
-
Aмалгама
21:52 Прелюдия Напоследък съм обсебен от някакви думи, които не знам защо ми се забиват в главата… Например днес, тази дума е думата “амалгама”, която сама по себе си не знам от къде изникна… Дори… Почти не съм сигурен, че знам правилното значение на тази дума. Тя, просто днес, цял ден ми се върти в…
