Category: Unscheduled post
-
Бродник
Извън пълнотата на сега се рея, безмълвно в бъднината крача- непонятен, загубен, запилян. Извън уюта на света ветрея, празен в грешките се влача- безлюден, ненамерен, пропилян.
-
Есенно
Времето рязко захладня, а слънцето не топли, не пече. Денят внезапно намаля, а навън живота покафенява вече. Утринта буди се в мъгла, а скреж покрила е пръстта. Небето неусетно посивя, а ветрове брулят жълтите листа.
-
Изповед
Стискам в шепите си желание свято, а в тишината нашепват горчиви слова. Покой в застоя, смирение, а в него търся се, слепота. Моментно мислите застиват, очите празни са, съмнение, а в ума нахлува празнота.
-
Познанство
Познавам те, незнайно от къде. Познах те още в първия миг, в очите ти нещо безгласно зовеше, нещо близо до мен, неистов вик, заслушах се, припознах го, същия вой и във мене крещеше.
-
Паралелно
Вървя, а отсреща ти, навяваш усещане на нещо мое, но някак прикрито друг, някак непринудено теб. Движейки се така монотонно, долавям периферно нещо твое, но сякаш не точно ти,
-
Губил ли си се?
Губил ли си се? Губил ли си се така сякаш всяко следващо решение е все по-далеч от теб и все по-навътре в хаоса. Усетът за посока тихо кънти грешка, след грешка, след грешка… И там в загубеното, ти си от загубените и губещите
-
Абстиненция от реалността
Ако си представиш един въображаем свят, в който реалността не съществува и се потопиш толкова дълбоко в него, че същността на обиколния ни свят престане да бъде, ще почувстваш ли махмурлук? В свят, в който реалността не съществува, а тук и сега е неразбираемо понятие, ще ти липсва ли опияняващото ежедневие?
-
Пропукване
Съществува една невидима бариера, която обгражда нашето битие. Стена, почти толкова прозрачна, колкото и позволим. Нищо не излиза навън, своеобразен затвор. Избирателна пропускливост, контрол, какво виждаме, какво пропускаме навън, навътре, какво остава, какво си тръгва, сякаш всичко е игра на преливане на света от вън навътре към нас и обратно към света навън.
-
Лимбо
Тръгнах, но се спрях… Обвит в безлична пелена на минало, тъмнина, стени покрити с прах, на място тихо и някога бивало, в безкраен ступор неподвижен бях
-
На дъното
На дъното тишината е покрила всичко, а мракът се пропива във деня. На дъното животът спрял е плитко, а битието се преплита във съня. На дъното силуети няма, а само бездушни бродещи очи.
