Category: Среднощни стихове

Обгорялo тяло, което все още пламти, неугасващ дух, ръце свити в юмрук, очи вперени към небесата, въздишка, тишина, и eдно сърце, което все още тупти.. Финален удар! Разпад! Пепел, въглени, фрагменти… И хвърчащи мечти… Злобна тишина, стелещ се мрак. И прах…

Две неща в самотната нощ са безкрайни, звездите и очите отчаяно взиращи се в тях, две съдби в титаничен сблъсък на мощ са нужни, за да разкъсат нощното небе във грях. Две очи от мрака закърнели са потребни, за да има шанс за утро в непрогледната тъма, две изречени слова са важни, за да сложат…

Плътен мрак, звучна тишина и един внезапен стон. Раздиращ пукот, пробляскваща искра и един злокобен фон. Безмълвен вой, затворени очи и една почти смразена жар. Каменна подвижност, безумна мисъл и един последен дар.