Белар беше седнал встрани, наблюдаваше как Варна се приготвя за тренировка с Орон и се чудеше кой ще победи, когато Касиан го стресна с потупване по рамото:

— На кого ще заложиш? — попита Касиан с лека усмивка.

— Не съм сигурен още — отвърна Белар. — Варна изглежда способна, но не сме я виждали как борави с магията. Орон… не знам какво да очакваме от него. Ти на кого би заложил няколко гроша? — попита с леко шеговит глас Белар.

— Боен маг или голям исполин с меч и щит? — иронично жестикулираше Касиан. — Мисля да заложа на Варна — в крайна сметка каза уверено.

— Много добре. Но ако Орон спечели, ще ми оправяш леглото до края на седмицата — каза изпод вежди Белар и се усмихна.

— Дадено! — подаде ръка Касиан и се здрависаха.

    Варна беше облякла бойната си роба, покрита с лека метална оплетка, приличаща на мрежа. Белар предположи, че сигурно тежи, но съдейки по това колко пъргаво се движеше в нея момичето, можеше и да греши. Орон бе избрал за днешната тренировка голям щит, който почти го скриваше, и меч — странен избор, отчете Белар, при положение че трябваше да се изправи срещу маг, но не каза нищо. Варна грижливо разлистваше книгата си и не изглеждаше напълно в свои води на арената.

— Готов съм! — изкрещя Орон с монотонен, почти отегчен глас.

    Варна кимна и направи знак, че тя също е готова. Белар се изправи, вдигна меча си високо, след което рязко го свали и изкрещя с пълно гърло:

— Атааакаааа!

   Варна се концентрира, вдигна ръце към небето и започна да чертае рунически символи във въздуха. Над нея слънцето блестеше ярко, а около него се завихриха тънки нишки златиста светлина, сякаш самото небесно тяло откликваше на призива ѝ.

Орон се беше затичал към нея, намалявайки разстоянието със застрашителна скорост, но още преди да успее да вдигне щита си, небето сякаш се разтвори.

   С леден блясък Варна спусна рязко ръцете си надолу, приклеквайки в същия миг.

    Слънцето отговори. Ослепителен лъч, чиста светлина, се изсипа от висините върху Орон с оглушителен трясък, разцепвайки въздуха.

    Но Орон не беше лесна мишена. Със сетни сили успя да издигне щита си. Енергията го удари със сила, която изпрати искри във всички посоки. Полето около него затрептя, а щитът му проблесна в синкаво сияние, докато рецитираше защитно заклинание.

— Аааааах! — изрева той, коленете му поддадоха, но отказа да падне.

   Варна стисна зъби, сви лявата си ръка в юмрук и лъчът от небето внезапно удвои силата си.

   Орон разбра, че няма да издържи още дълго. Прошепна последните думи от заклинанието си и заби меча в земята. Арената изригна. От земята се вдигна масивна стена от камък и пръст, която го покри като броня. Лъчът се разби в нея, разпилявайки светлинни искри във всички посоки. Варна отстъпи, очите ѝ напрегнато обходиха новата преграда. Но Орон вече не беше там. Тя усети движението, завъртя се инстинктивно, но беше твърде късно. От вихрушката прах изскочи той – толкова близо, че Варна усети горещия му дъх. Мечът му вече се спускаше към нея.
Варна инстинктивно замахна с лявата си ръка. Щитът ѝ се появи в последната секунда и мечът на Орон рикошира с пронизителен звън. Острието отхвърча встрани, забивайки се в земята.

Но Орон не спря. В следващия миг ръката му се стрелна напред и обхвана гърлото ѝ.

    Касиан скочи на крака, очите му пламнаха от тревога.Варна обаче не изглеждаше уплашена.

    Очите ѝ светнаха в ледено синьо, а от гърдите ѝ избухна ударна вълна. Орон излетя назад като изстрелян с катапулт и се разби в другия край на арената.

— Край на първи рунд! — изкрещя Белар, гласът му отекна над полето.

Той леко се усмихна.

— Добра рбота!

   Макар да забеляза, че Орон не беше особено въодушевен от развоя на битката.

   Орон изруга тихо, събра щита и меча си, след което приближи Варна и ѝ подаде ръка. Тя го погледна и му каза нещо, което накара и двамата да се засмеят.

— Орон беше прекалено близо до Варна… пфф… — измърмори притеснено Касиан на Белар.

   Белар само се ухили и безмълвно изимитира как се сгъва пране.

  Белар и Касиан се бяха преместили под сянката на едно тремарово дърво, докато наблюдаваха как Варна и Орон се подготвят за втория рунд от тренировката.

— Какво ти каза Варна онзи ден? — попита Касиан, посочвайки амулета на Белар.

Белар видимо се смути леко и се замисли, след което отвърна:

— Когато го докосна каза, че е видяла жена, описвайки майка ми.

Касиан повдигна вежди.

— И?

— Не знам… Не ми каза нищо повече. А и аз бях толкова изненадан, че не я попитах — призна Белар, видимо объркан.

  Белар се изтупа и се изправи, за да обяви втория рунд.

 Касиан се отправяше към края на арената, за да започне своята тренировка срещу     Белар, когато чу гласа на Варна в мислите си:

„Мисля, че някой ни наблюдава…“

Гласът ѝ бе мек, но напрегнат. Касиан се огледа и забеляза, че и останалите правят същото. Явно Варна комуникираше с всички едновременно.

— Колко са? — провикна се Белар.

„Трима“, отново прозвуча гласът на Варна в главите им. „Не говорете на глас, ще свържа мислите ни, за да имаме предимство.“

  Тя направи няколко бързи жеста с ръце, а около всички премина бледа нишка светлина.

„Не виждам нищо…“ Гласът на Орон отекна в ума на Белар, но по някаква причина звучеше по-дълбок от обикновено.

  Варна отвори книгата си, а в съзнанията им зазвуча заклинание. Касиан разпозна магията – беше локализиращо заклинание. Варна жестикулираше в синхрон със думите, когато три лъча слънчева светлина се спуснаха от небето и пронизаха различни точки около арената. В този миг нещо се раздвижи.

Белар примигна – виждаше странни размазани силуети, сякаш гледаше през вода.

— Невидими са! — каза той и посочи един от тях.

— Не за дълго! — отвърна Орон и се втурна към едно от размазаните прозрачни петна.

Варна довърши заклинанието си, а неясните сенки започнаха да придобиват форма.

— Амидийци! — извика Касиан и сграбчи меча си.

  Белар изрече няколко думи и направи знак с ръка. Въздухът около един от амидийците започна да се завихря, притискайки го на място.

   Орон вече беше настигнал врага си и замахваше с меча си. Касиан се завъртя, точно когато амидийка се спусна към него, стискайки два къси меча в ръцете си. Движиха се като сенки, кръгове от мъгла се извиваха там, където преди секунда бяха стояли

  Варна продължаваше да движи ръцете си в ритмични жестове, а в съзнанията на всички отекваше заклинанието, което тъкаше.

  В един миг проблясна светлина, и около Варна се изгради голям енергиен щит, който създаваше безопасна зона за всички. Слънцето залязваше, а Варна извика:

— Покрийте се под щита! Слънцето залязва, амидийците ще могат да използват магия!

   Орон изтласка амидиеца, който бе изненадващо пъргав, а самият той вече се задъхваше. Касиан едва удържаше фронта. Стисна зъби, вдигна меча си и изрече няколко бързи слова. Всичко проблясна в ослепителна светлина, но амидийката се съвзе почти мигновено и се хвърли отново в атака с още по-голяма енергичност. Касиан не успя да реагира достатъчно бързо – усети пареща болка в ребрата си, когато един от нейните къси мечове проряза бронята му. Той залитна назад, а кръвта започна да се стича по страната му.

   Орон зърна опасността и без колебание вдигна щита си. Произнесе древни слова, а по повърхността му пробягаха светлинни линии, образувайки защитен знак. В момента, в който амидийката замахна с мечовете си към Касиан, щитът излъчи вълна синкава енергия, която отблъсна врага назад. Тя изгуби равновесие, а Орон не ѝ даде шанс да се съвземе. С един мощен замах разсече гърдите ѝ. Жената се задъха, после се срина на земята безжизнена.

   Белар се втурна към другия амидиец – висок мъж, обвит в леки одежди, с един малък нож в ръката си. Само очите му се виждаха изпод качулката. Пръстите му бяха оцветени в черно – знак, че е нощен маг, способен да черпи сила от сенките. Нападателят беше бърз, прекалено бърз. Белар успя да избегне първия удар, но усети хладното острие да прорязва ръката му. В отговор изкрещя заклинание и насочи мощна въздушна вълна към противника. Амидиецът се стовари на земята, но веднага се изправи.

   Варна се фокусира, очите ѝ проблеснаха. Тя разтвори ръцете си и изрече няколко сложни слова. Въздухът около нея потрепери, а енергиен сноп слънчева светлина прониза амидиеца, който се сражаваше с Белар. Мъжът замръзна на място, преди очите му да изгубят фокуса си. Тялото му се свлече безжизнено на земята.

   Орон се опитваше да надвие третия амидиец, но врагът се оказа твърде ловък. Когато последните слънчеви лъчи угаснаха и нощта обгърна арената, амидиецът се усмихна под качулката си. Вдигна ръцете си и промълви нещо. Лунната светлина го обгърна, а силуетът му започна да избледнява.

— Той бяга! — извика Орон и се втурна напред, но беше късно. Миг по-късно амидиецът се разтвори в сребриста мъгла и изчезна в нощта.

   Орон изруга и удари с меча си земята. Дишането му беше тежко, а раменете му потръпваха от умора.  Белар бързо пристъпи към Касиан, който стискаше раната си, и му подаде ръка.

— Дръж се, каза Белар.

Касиан кимна слабо, очите му замъглени от болка. Варна прибра книгата си и пристъпи напред.

— Това беше само началото — зазвуча гласът на Варна в главите на всички.