Извън пълнотата на сега се рея,
безмълвно в бъднината крача –
непонятен, загубен, запилян.
Извън уюта на света ветрея,
празен в грешките се влача –
безлюден, ненамерен, пропилян.
Извън простотата временно копнея,
бездушно към миналото грача –
кален, блуден, разпилян.

В таз орисия мъчително живея,
съществуващо откъснато във здрача –
абсурден, черен, изживян.
В таз немотия продължително линея,
душевно разпокъсан нелогично знача –
далечен, прокуден, невидян.
Дълговременно нужно е да бродя
и в непознатото дълбоко да прекрача,
устремено можейки да бъда –
намерен, целодневен, изживян.