Годината започна в мъгла. Вече няколко дни гъста мъгла се стеле над града и обгръща всичко и всички в забвение и лека неяснота за идващата нова интеграция на календарната година. Знам, че е онзи период на равносметка и планиране, ама някак отново нямам желание за нито едното. Една итерация се изниза бързо и вярвам, че леко ме побутна напред, а аз леко побутнах други напред и така взаимно завършваме цикъла положително. Идващото начало е все още безпосочно, поне за мен, но с идеен полъх и нотка ентусиазъм, а мъглата му отива и студът му приляга. За тази итерация си пожелавам път, а след него и посока! Имам чувството, че всичко останало само ще подреди. На случайно попадналия читател тук желая светлина в мъглата, която да го води и държи в движение, а останалото… Останалото както дойде. Смело напред и нека започваме!