Времето рязко захладня,
а слънцето не топли, не пече.
Денят внезапно намаля,
а навън живота покафенява вече.
Утринта буди се в мъгла,
а скреж покрила е пръстта.
Небето неусетно посивя,
а ветрове брулят жълтите листа.
Реалност лута се във пъстрота,
а битието търси свита топлота.
Светът придвижва се в калта,
а неизбежност ускорява гибелта.
Околността в падението тече
и същността приспивно влече.
Всичко трябва циклично да умре,
а слънцето отново начало да даде.
