Вървя, а отсреща ти,
навяваш усещане на нещо мое,
но някак прикрито друг,
някак непринудено теб.
Движейки се така монотонно,
долавям периферно нещо твое,
но сякаш не точно ти,
а понякога не точно мен.
Неразделно продължаваме синхронно,
стъпка правя аз, стъпка правиш ти,
огледално отразяваш мен, но не съвсем,
огледално отразявам теб, но не почти.
Понякога във теб се взирам,
а обратно в мен се вглеждаш ти,
сякаш искаш да ми кажеш нещо,
сякаш искам да ти кажа всичко.
Но никога не проговарям аз
и никога не проговаряш ти.
Вървим успоредно ние с тебе,
някак откровено близко,
но винаги достатъчно далече.
Паралелно движа аз,
паралелно движиш ти.
