Сънувах лед
и смразяващо синьо море,
застинала морска пяна
и неподвижни морски коне.
Сънувах мъгла
и солена плътна тишина,
давеща се мисъл
и синееща, вкоченяваща вода.
В синьото почти завинаги потънал,
все напред за бряг поглеждах,
повече от празнота да срещна се надявах,
защото в тази синя пустиня се давех,
в този утихнал студ-замръзвах.
Очи ме гледат, сетне мътно разбрах,
сгушени в синьо-соления уют на света.
Замръзнах и бавно надолу потъвах
в тази непрогледна, самотна синева.
