Пробуждаш се във безтегловност,
сякаш всичко по-леко е почти.
Нагоре, надолу, отсъства център,
лутане, еуфорична амнезия, грациозност
и леко безгрижно замайване дори.
Изпитваш липса на осъзната цялост,
сякаш всичко по-разпокъсано е почти.
Парчета тук, парчета там, отсъства спойка,
напипване, телесна забрава, притръпналост
и едно нехайно гадене дори.
Наоколо светът се сменя в енергичност,
сякаш всичко по-бързо е почти.
Картина след картина, отсъства следствие,
празнота, прибързан възторг, самодоволност
и внезапно плахо сърцебиене дори.
Пространството левитира в метафизичност,
някак всичко по-абстрактно е почти.
Разпилени понятия, думи, отсъства смисъл,
свобода, душевен крясък, анархичност
и чувство, че някак летиш дори.
Летиш, а страх пълзи покрай в ефирност,
сякаш всичко огромна заблуда е почти.
Бездна, сив невидим прах, отсъства осъзнатост
гравитация, измамен фон, реалност,
в която същност сам пропадаш, неразбирайки дори.
