Вярвам че мечтите се променят, еволюират заедно с нас. Напредвайки, животът бавно и постепенно извайва мечтите ни. Това е процес, израстваме в симбиоза с това, за което мечтаем. То не винаги е просто и не винаги е осъзнато напълно. Може би, за това претърпява такива промени във времето, избистря се. Кое възниква първо мечтата или ние? Дали се раждаме с нашите мечти и те бавно порастват заедно с нас или съществуваме независимо? Или пък ние самите сме плод на една мечта? Дали мечтата е самодостатъчна или не може да съществува самостоятелно? Винаги ли трябва поне един мечтател за да дефинира и отгледа мечтата? Мечтите илюзия ли са? Трябва ли да бъдат постижими или винаги вървят една стъпка преди нас, вдъхновявайки и моделирайки ни?
Интересно, нали!? Нашите мечти променят нас и точно преди мечтите да се превърнат в нещо достижимо-те еволюират, за се променят и застанат на достойното място в недостижимостта. Почти сякаш ние ги тласкаме към непрекъсната промяна, а чрез нея се променяме и ние. А може би, това е! В непрекъсната промяна се раждаме заедно с мечтите си! Или пък просто порастваме и забравяме или се отказваме от първоначалния образ мечтите и всичко е илюзия.
Кога умира една мечта? Може би, физическата смърт започва с умирането на една мечта. Или пък не? Дали това не е момента, в който мечтата еволюира, променя се избягвайки смъртта? И пак стигаме до дилемата, кое поражда тази промяна-мечтата или човека? Казват, че ако нямаш мечта си “мъртъв”-прави са, но аз бих добавил, че мечтите продължават да живеят и след смъртта, безсмъртни са и така трябва за да може и ние да еволюираме.
