От години не ползвам часовник. Изпитвам някакво странно чувство на отвращение и ненавист, когато видя часовник. Стрелките, които се движат и отмерват секунда, подир секунда отминаващия живот или поне така сме си внушили. Има нещо много зловещо и жестоко в часовниците, отмерват интервалите почти като надзирател застанал строго на пост пред килията време. Време… Понякога мисля, че само човек е способен да създаде тази измислица наречена време, толкова много проблеми, които да му вгорчават живота. Че нали точно това е времето, прищявка на човека за да се ориентира в изгубеното пространство и да си създаде илюзията, че всичко се движи напред? Представете си само свят без понятието време-безвремие!
Отсъствието на време и неговите верни чиновници наречени часовници ще създаде голяма празнина и липса на структура в ежедневието ни. Например “обяд” може да бъде по всяко време на денонощието, денят няма да е вече разделен на 12 интервала, ще отпаднат и календарите, а кой не би искал да спре да помни излишните дати, години. Целият ни свят се гради на концептуална измислица и илюзия-време… В едно евентуално безвремие изрази като “нямам време” може би няма да са необходими вече. Какво по-хубаво от това да не се ограничаваш от времевата рамка и да правиш това, което искаш за неопределени интервали от “време”. Ето, времето е превзело всичко в нашата вселена, дори е трудно да се опише безвремието, тъй като се налага да се опише с времето.
Може би някъде съществува вселена, в която времето все още е безвремие и часовниците са просто страшен сън… И там, в тази вселена импотентна за време, хората може би не бързат, не гонят цели, не плануват, а просто живеят в своето просто безвремие.
