Вечер, някъде около полунощ. Разхождам се и отбелязвам на ум, че обичам празнотата и тишината на улиците през тези късни часове на нощта, градът взима своята глътка свеж въздух.
Крачейки усещам, че започва да полъхва студен, пронизващ дробовете, вятър. Ускорявам крачката неволно, искайки да стигна по-бързо до вкъщи. Бели петънца започват да танцуват във въздуха и вятъра ги понася. Сняг!? Няколко крачки по-късно и няколко преки по-близо до вкъщи, всичко наоколо побелява. Вятърът се усилва, а аз ускорявам ход още повече. Минавайки под една улична лампа забелязвам, че снегът всъщност са прясно паднали цветчета. Едновременно красиво и смразяващо знамение.
Размишлявам на няколко гласа в главата си-пролетта идва със застудяване. След необичайно топлата зима, пролетта дойде за да охлади страстите, но не без своят дан. Може би всички ние имаме нужда от охлаждане. Може би, всички ние, имаме нужда от студен душ и охлаждане на страстите. Може би пролетта ще донесе отрезняване. Може би, всички ние, имаме нужда от малко застудяване.
Отключвам входната врата и влизам в топлия апартамент ободрен, а навън заваля цветен сняг.
