Късен следобед. Спирката пред Софийският университет. Прибирам се от работа, чакам автобус и наблюдавам голямото задръстване. Спазвам традицията и запалвам цигара. Поглеждам таблото-5 минути . Обзема ме чувство на празнота. Чудя се дали мразя есента или и се възхищавам!?
Около мен капят листа всяко уникално по свой собствен начин. Чувствам, че съм бил вече тук и нещо ми липсва. Някой липсва… Листата падат и това усещане, че тази сцена се повтаря отново и отново се набива в мозъка ми. Започвам да се чудя-“Кога съм бил тук?”, ” С кого?”. Заблуждавам ли се? Поредното листо се откъсва и вятъра го понася. Плочките са осеяни с цветове. Заформя се лек водовъртеж и всичко се прелива ту в жълто, ту в червено. Отново това чувство, нещо не е както трябва. Липсва ми нещо, което съм загубил по пътя си… Кога?.. Какво? … Кого?…
Две минути до автобуса. Изхвърлям фаса и погледа ми се спира на преминаваща двойка. Заваля дъжд от листа. Вече знам-мразя есента!
Написано на 2016-11-20
