Тих, лек бриз, който повява едва, едва. Луната е изгряла отдавна и се е настанила високо сред звездите. В далечината се забелязва мъждукащата светлина на фара. Миризмата на сол се процежда в съзнанието ми. Вълните тихо шепнат, може би разказват някоя незнайна история. Светлините на фара си играят във водата. Спирам се. Искам да остана в този момент завинаги! Вълните се плискат в краката ми и топлата вода ме облива. В главата ми се сменят различни картини и сякаш всичко се отмива, изчезва някъде там дълбоко в черната вода.
За момент чувам преминаващите пешеходци излезли на разходка, може би. Разсейвам се, моментът отмина.
Вечерта е преминала почти и мракът синее. Бледата луна почти докосва водата. Тишина, звездите угасват.
Написано на 2016-11-22
