Пускам кафе машината и търсейки чаша си мисля, че трябваше да си остана в леглото. В главата ми се превъртат сцени от изминалия ден и някак си предусещам какъв ще е деня. Кафето тръгна-чаша, бързо! Чашата е на мястото си, кафето тече. Запалвам цигара и не мога да откъсна мислите си от изминалия ден…Започвам да мисля, че твърде много се взирам в отминали дни, събития и хора, а трябва да мисля за днешния ден, все пак тепърва започва. Кафето е готово. Сядам на масата и запалвам втора цигара. Денят едва започва, а ми се иска вече да е към края си. Отпивам от кафето и усещам горчилката в устата си. Защо винаги си пия кафето без захар? Изхвърлям тази мисъл от главата си-няма тепърва да започвам да слагам захар… Опитвам се да си представя как ще мине денят ми-все едно и също-същите хора, същите проблеми, същите тревоги … Бързо ми минава през главата да се обадя, че съм болен и да си остана у дома, но нещо вътре в мен ми казва, че няма да го направя. Отново ме връхлитат мисли от изминалия ден-какво трябваше да направя, защо не направих друго, защо, защо, защо… Слънцето изгрява, паля още една цигара, ще допия кафето и тръгвам. Мисля си, че днес ще бъде по-добре, ще направя всичко възможно да бъде по-добре, трябва да бъде по-добре. Не може да е все така – едно и също, празно, сиво. Слънцето напира през прозореца и кафето почти свърши. Ставам и търся нещо за ядене, после си мисля, че ще си взема нещо по път и се отказвам. Измивам си лицето със студена вода-поглеждам часовника-ще закъснея! Миг на паника, почвам да бързам и след минути съм готов. Изпивам последната глътка кафе и си мисля-утре ще сложа захар!
Написано през: 2016/11/19
